Telerik Academy

Георги Георгиев, трейнър в Telerik Academy: Ако не се състезаваш със себе си и с останалите, няма да напреднеш в живота

От: Aneliya Stoyanova | 11 юни 2013

George Georgiev


Георги Георгиев или Жоро, както всички го наричаме, се присъедини към Академията на Телерик преди около година и половина като технологичен трейнър. Състезател в програмирането и в живота, той обича работата си, защото тя му дава възможност да мотивира младите хора да се развиват и да постигат успехи. Прочетете повече за първите му стъпки в технологиите и вижте какви съвети дава на хората, които искат да покоряват ИТ върхове.

- Каква беше първата програма, която написа?
- Като малък имах компютър от старите, който работеше с DOS, нямаше Windows. Първият ми досег с компютрите беше работа с някаква операционна система и командите в нея. След това вече имах по-съвременен компютър и ми беше интересно какво се случва в него, разглобявах го, сглобявах го, оставаха ми резервни части. Имаше приключения.

Първата програма, която написах, предвид, че съм тръгнал от стандартно обучение, беше типичното Hello World разпечатване на конзолата. Сигурно всички, които са минали през училищното образование в паралелка по информатика, са го правили. Първото интересно нещо, което написах без почти никакви познания, беше морски шах, който беше чисто конзолен. Играеш си на морския шах и пишеш на конзолата например какво да сложи програмата на първи ред, първа колонка. Накрая се получи нещо, на което само аз можех да играя. Беше нещо от порядъка на 200-300 реда код. 

Това беше началото. После започнах по-интензивно да се занимавам с информатика. Имахме клуб в гимназията в Габрово, който се занимаваше с това. Ходихме на състезания. В десети клас в екип с Георги Атанасов, който сега работи в Телерик, решихме да разработим симулатор за шофиране. Но преди това трябваше да напишем допълнителна част, с която да си направим сградите. Преподавателите ни предложиха да се включим с този проект в състезание и ние решихме да опитаме. Така взехме призовите места няколко пъти. Следващата година започнахме работа и по самия симулатор. Целият проект ни отне общо взето две години и половина. Стигнахме до европейско състезание със световно участие. Там вече бяхме с почти завършен продукт – шофираш, блъскаш се, светят светофари, казва ти се какви нарушения си направил. Тогава вече спечелихме големите награди.

- Как попадна в Академията на Телерик?
- Участвах в Училищната академия. Освен това тъй като бяхме в първата тройка на Националната олимпиада по информатика, получихме стипендии с желанието да започнем работа тук, което ни устройваше идеално. Дойдохме през септември вече като първа година студенти и започнахме. Видяха, че знаем нещата, които учим, и ни предложиха да ги преподаваме. След това кандидатствах за трейнър и бях одобрен.

А иначе най-първият ми досег с Академията беше на едно от състезанията, на което представяхме модулатора, който разработвахме. Там срещнахме Наков – странничък тип, млад. Разпитва ни, личи си, че ни разбира. И говорим си с него някъде половин час и когато той си замина, ни казаха кой е той и какво прави. Той беше жури на Националната олимпиада по информатика, което беше следващото предстоящо състезание, и там се срещнахме отново. После започнахме да посещаваме лекциите на Училищната академия.

- А състезател ли си в живота?
- По принцип да. При мен състезателният дух се е породил предимно от факта, че няма накъде другаде. Ако не се състезаваш със себе си и с останалите, едва ли ще напреднеш в която и да е сфера в живота. Още преди да започна да се занимавам със софтуер, бях състезател по други дисциплини. В девети клас бях спортист на два спорта – плуване и лека атлетика, и предполагам, че желанието за съревнование с останалите е тръгнало още оттам.

Понякога ми липсва тръпката на състезанията. Работата в Академията до някаква степен също е състезание. Състезаваш се с времето да свършиш работата, която трябва да свършиш. Състезанията не са приключили. Но ми липсва частта, в която работиш по нощите и накрая представяш частта, която си направил и евентуално печелиш. Хората казват, че веднъж щом се качиш на почетната стълбица, трудно се слиза и има нещо вярно в цялата работа.

- Какво научи от работата си в Академията и какво те мотивира да обучаваш млади хора всеки ден?
- Когато започнах да се занимавам с програмиране, на мен нямаше кой да ми помага или поне хората тогава не познаваха толкова добре технологиите. Мотивацията ми е да помагам на днешните млади хора да постигат повече. Ако аз съм стигнал до международно състезание без особено много напътствия от други хора, представям си  какъв е потенциалът на способните хора, след като ние им дадем старт. Ценното е, че ние даваме едно много силно начало на студентите в Академията и те могат да стигнат далеч. Винаги съм казвал, че чакам участниците на международното състезание, които ще бият нашето постижение. Защото България все още е на второ място, а не на първо. И чакам някой, който ще е по-добър от нас и се надявам, че учениците, които обучаваме, могат да стигнат дотам.

- А какво научи като трейнър?
- Научих да оценявам кое е най-важното от това, което предстои да направим, и да приоритизирам него, и да го вместя във времето, което не достига.

- Какво правиш през свободното си време?
- Различни неща. Преди излизах, ходих на кино, дори стоях вкъщи. В последно време, откакто си купих кола, пътувам много. Имам някаква мания към пътуване, която откривам в момента. Много често се връщам към Габрово, защото ми е родно място, имам приятели там, харесвам чистия въздух.

- Кои качества според теб трябва да притежават хората, които искат да се развиват в сферата на софтуерното инженерство?
- Желанието е най-ключовият фактор за успех, който всички, които искат да се занимават със софтуерно инженерство, трябва да притежават. Някои хора казват, че трябва да знаеш математика. Аз започнах да разбирам математиката по-добре, след като започнах да се занимавам с програмиране. Други хора казват логическо мислене - същото нещо. Ако имате желание да се занимавате с това и ако отделяте достатъчно време, ще се научите да мислите логически. При някои ще е по-бавно, при други - по-бързо. Безсънните нощи и моментите с чудене защо нещо не върви са толкова чести, че просто няма накъде. Трябва да имате нервите и желанието да продължите. Ако го правите без желание или защото мама и тати са казали, няма да стане. Начинът е да знаеш какво искаш и да работиш, за да го постигнеш.

- И нещо за финал?
- Една фраза, която много обичам - на английски звучи по-добре: Get what you like or you’ll be forced to like what you get.