Telerik Academy

Дончо Минков, трейнър в Telerik Academy: Работата в Академията ми носи огромно удовлетворение

От: Aneliya Stoyanova | 18 юни 2013

Doncho Minkov

Дончо Минков е един от първите технологични трейнъри в Академията на Телерик. Познава всички наоколо и може да разказва интересни истории. Обича да говори пред публика и да предава знанията си на останалите. Как е стигнал до Академията Дончо и какво го мотивира да дава всичко от себе си всеки ден – прочетете в нашето интервю с него. 

- Как попадна в Академията на Телерик и как реши да станеш трейнър?
- От доста време исках да се занимавам с програмиране и си търсих работа. Когато бях в първи и втори курс, нямаше възможност, тъй като тогава работодателите търсеха хора с много опит, а аз нямах никакъв още. В един курс във ФМИ, където съм студент, видях флайер на Академията на Телерик и реших да се запиша. Хареса ми, взех си изпитите и попаднах в лятната част от направлението за разработчици.

- Как реших да ставам трейнър?
- Точно за два дни се случи това. Обучавах се за разработчик, когато един ден Наков влезе в залата и каза: „Ако някой от вас иска да стане трейнър, трябва до два дни да изпрати имейл.“ Впоследствие се явихме няколко човека, избраха мен и така започнах. 

- Кога за първи път говори пред публика и как се запали да се занимаваш с това?
- Първият път, когато говорих пред публика, беше преди много години още в гимназията. Тогава, честно казано, не ми хареса много. Но още докато бях ученик, ходих на курсове по английски език и лятото работих като екскурзовод. Предизвикателство беше да привлека и задържа вниманието на всички тези 45 човека в групата туристи, които са дошли в България да купонясват.  Всъщност тогава разбрах, че искам да работя с хора. Дори, преди да започна работа като технологичен трейнър, имах мечта да запиша докторантура в университет, което да допълва работата ми и да включва преподаване.

- Какво ти носи работата в Академията?
- Носи ми огромни възможности за развитие и удовлетворение. Знам колко е трудно да искаш да трупаш знания и да няма откъде да ги получиш. Самият факт, че участвам в Академията на Телерик и съм една от причините информацията да става абсолютно достъпна навсякъде, ме радва много. 

- Според теб може ли всеки да се научи да програмира?
- Всеки може да се научи да програмира. Няма значение на колко години си и с какво се занимаваш. Важното е да си мотивиран. Имаме курсисти в шести клас, които вече пишат приложения за Windows 8. Имаме и такива, които са по на 65 години и също успяват да се справят. Така че годините не са фактор, знанията - също. Идват курсисти, които знаят едва ли не само какво е мишка и Facebook и впоследствие стават добри програмисти. Всеки може да стане добър програмист - стига да е достатъчно мотивиран и да не се отказва. 

- А ти откъде започна?
- От много години се занимавам с програмиране. Когато бях малък, 5-6-годишен, играех на служебния компютър на майка ми. На нейната работа тя ме запозна с ИТ специалиста и не си спомням какво ми е казал той, но оттогава знам, че искам да се занимавам с нещо, свързано с компютри. Тогава не правих разлика между различните ИТ специалисти и знаех, че просто трябва да се занимавам с нещо, свързано с компютрите. След това интересът ми се засили с компютърните игри, на които отделях доста време. После в пети клас се записах на СИП по програмиране, където си мислих, че ще програмираме, но играхме компютърни игри. Сериозно започнах да се занимавам с програмиране в осми клас. Тогава влязох в отбора по информатика на училището – ПМГ Бургас – и започнах да решавам задачи. До 12 клас учих алгоритми и ходих на олимпиадите по информатика. Имах постижения и така ме приеха в университета – специалност „Софтуерно инженерство“. Там вече се амбицирах и разбрах, че мога да правя всичко, което искам. 

- Какви митове за програмисти развенчаваш най-често пред студентите?
- Имам два любими. Първият е за "забилия програмист". Откакто се помня, извън ИТ обществото програмист е синоним на задръстен, мърляв, нечистоплътен, дебел, ограничен и още какво ли е. Може би е било така преди 30 години, но в момента програмистите се обличат и държат като нормални хора, разговарят на всевъзможни теми и са едни от най-интересните събеседници.

"Жената не става за програмист" е вторият мит. Ами не е така. Жените и мъжете започват на равни начала. Факт е, че мъжете напредват малко по-бързо, но това не е породено от техния пол, а по-скоро защото започват да играят Diablo и StarCraft от малки и следователно имат по-ранен достъп до ИТ. Една от курсистките ни първа реши всички задачи на изпита по C# - част 2.

- Какво правиш през свободното си време?
- Обичам много да спортувам, но вече не ми остава много време. Това, което основно правя, е да чета неща, свързани с работата, и да излизам с приятели. 

- Как минава един твой ден?
- Първата ми работа, като се събудя, е да си проверя всевъзможните имейли директно от телефона. След което отивам на работа, минавам през кафето и понеже съм пушач, си намирам компания (което не е много трудно, защото сутрин около Телерик има доста колеги). Пушим по цигара, малко лафче и работата започва. Отново се проверяват мейли и започвам със задачите си. Планингът в нашия екип се прави веднъж седмично, затова сутрин си представям задачите, които трябва да свърша и ги почвам. Вечер предпочитам да хапна някъде навън или да пия по бира с приятели. Като се прибера, разглеждам някой друг сайт, гледам епизод от сериал или си пускам някоя игра на компа.

- Каква е според теб е формулата за успех в софтуерното инженерство?
- Най-важното за един човек, който иска да се развива в тази сфера, е да е мотивиран и амбициран. Това са двете неща, които, ако той ги има, рано или късно ще стане успешен. Мотивацията е най-важното нещо, тъй като нашите обучения позволяват да кандидатстваш отново, ако първият път не ти достигнат знания и умения да влезеш или да продължиш. Стига един човек да е мотивиран, той може да постигне всичко.

- Какво би посъветвал курсистите от Софтуерната академия?
- Не се отказвайте! На моменти става трудно и натоварено, но това е напълно нормално и не трябва да се предавате, a да продължавате напред.