Telerik Academy

С постоянство можете да постигнете всички свои цели

От: Ina Dobrilova | 26 юни 2013

Двадесет годишният Стоян Киров,  студент по “Икономика и бизнес” в УНСС, още от училище се увлича както от икономическите дисциплини, така и от програмирането. По препоръка на свой приятел той стартира обучението си в Софтуерната академия на Телерик през октомври 2012 г. Седем месеца по-късно Стоян е убеден, че „с постоянство всеки може да постигне целите си“.  Научете как е съчетавал обучението си в Университета с това в Академията, какви промени в живота му са настъпили и как програмата е допринесла за професионалното и личностното му развитие.

Преди да кандидатствам също имах интерес и се бях занимавал с програмиране, но нищо сериозно. Лятото бях започнал да чета книгата „Въведение в програмирането със C#” и да решавам задачите и ми се стори интересно. Не разбирах от алгоритми, нямах идея какво са структури от данни, ООП, как се пише качествен код, как да работя в екип и още много други неща.

Накратко кандидатствах, преминах успешно изпита и започнах присъствено с курсовете.

Преди да ви разкажа как преминаха дните от кандидатстването ми досега смятам, че е важно е да отбележа, че съм студент и не уча компютърна специалност.

Ето защо започнах с мисълта, че ще се пробвам, пък каквото стане. Изведнъж започнаха да ни “затрупват” с домашни и може би сега си мислете, че съм  си казал, че е много трудно, че ме е домързяло или съм имал изпити в Университета. Интересното е, че голямото натоварване имаше точно обратния ефект – мотивира ме още повече. Още в началото на курса си направих регистрация във форума и започнах да помагам на хората, които бяха абсолютно начинаещи (не бяха чели дори книгата).  Това, че те оценяваха помощта ми, засили още повече мотивацията ми.

Всички изпити до момента са съвпадали с контролни или изпит в Университета, без изключение. Въпреки това на един от изпитите в Академията се класирах в челната тройка, а досега всички съм взимал с отличие. С това искам да ви подскажа, че с постоянство, желание и много безсънни нощи може да продължите напред, колкото и малко време да имате. В Академията има и хора, които ходят на работа, имат семейства, идват редовно на лекции, взимат изпити и продължават напред, без преди да са се занимавали с програмиране.

Няма да ви лъжа, в началото е наистина трудно, ако нямате опит, но после нещата започват да се навързват и някак си всичко потръгва. Аз си казах, че ако започна да чувствам Академията и задълженията ми досадни, ще прекъсна. Все още съм в Академията и ми харесва всичко, свързано с нея: нещата, които ни преподават, лекторите, залите, обстановката, организацията, постоянните състезания и наградите, мотивацията да учиш и да се развиваш постоянно, предизвикателствата, които тя предлага и най-вече хората (колегите), с които се запознах. Това е може би най-готината част от Академията. Възможността да се запознаеш с много готини и отзивчиви хора. Всичко това без да дадеш дори стотинка.

Ако ме попитате дали има промяна у мен и каква е тя, мога да отговоря с една дума – драстична. Свикнах да поемам предизвикателства и да се справям с тях. Може да ви звучи странно, но се справих с натоварването по време на изпити (включително и в Университета). Преминах редица препятствия, изпити и трудности, и макар да звучи банално, научих, че с постоянство всеки може да постигне целта си. Предстоят ми най-трудните изпити в Академията и ако продължа, цяло вълнуващо лято пълно с предизвикателства, но аз вече се чувствам много по-способен и дисциплиниран.

Цяла седмица няма да ми стигне да напиша преживяванията ми, свързани с Академията. Съветът ми обаче към всички е - не се колебайте, да кандидатствате - това може да бъде най-доброто решение, което сте взимали. За мен със сигурност беше така. На решилите да се включат в голямото семейство на Академията желая успех!